Публична позиция и отворено писмо от името на Строй Алиянс Инвест ЕООД

Публична позиция и отворено писмо от името на Строй Алиянс Инвест ЕООД

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н Румен Радев

МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Г-н Иван Шишков

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Строй Алиянс Инвест ЕООД

ОТНОСНО: Необходимостта от спешни мерки за ускоряване на административните процедури в инвестиционния и строителния сектор и гарантиране на равнопоставеност пред закона

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Случаят с незаконното строителство в местността „Баба Алино“ край Варна постави редица въпроси, които засягат не само конкретния казус, но и доверието на обществото и бизнеса в държавните институции.

По публично известни данни са изградени десетки постройки върху значителна площ без необходимите строителни книжа и разрешителни. В момента компетентните институции извършват проверки и установяват фактите по случая.

Като представители на строителния и инвестиционния сектор ние уважаваме работата на държавните органи и очакваме пълно, обективно и безпристрастно изясняване на всички обстоятелства.

Наред с това обаче сме длъжни да поставим един изключително важен въпрос:

Как е възможно в България да се реализират мащабни строителни обекти извън установения законов ред, докато законните инвеститори и строителни компании чакат с месеци и години за административни процедури, които по закон следва да бъдат извършвани в многократно по-кратки срокове?

В ежедневната си практика българските инвеститори се сблъскват със сериозни затруднения:

забавяне на административни преписки;• продължителни процедури по съгласуване;
• липса на координация между институциите;

• многократно връщане на документи за формални корекции;

• липса на ясно определена отговорност при неспазване на законовите срокове.
изнудване и рекет за заплащане на огромни рушвети през Архитектурни бюра и Надзорни фирми за по бързо сьгласуване на процедури и получаване на Разрешения за строеж и присьединяване кьм инфраструктурната мрежа.

В резултат на това:

инвестиционни проекти се забавят с години;• разходите за строителство нарастват;
• цените на жилищата се увеличават;

• намалява конкурентоспособността на българската икономика;

• инвеститорите губят доверие в административната система.
дьржавата губи огромни приходи в бюджета и се спьва благосьстоянието на Бьлгария.

Считаме, че държавата трябва да предприеме незабавни мерки за реформа в сектора чрез:

Пълна дигитализация на инвестиционния процес.
Единна електронна система за проследяване на всички преписки и съгласувателни процедури.
Въвеждане на автоматичен контрол върху законовите срокове.
Персонална административна отговорност при необосновано забавяне на преписки.
Намаляване на административната тежест и премахване на дублиращите се процедури.
Публична прозрачност на движението на преписките между институциите.
Създаване на междуведомствен механизъм за бързо обслужване на стратегически инвестиционни проекти.

Наред с административните затруднения пред инвестиционния процес, считаме за необходимо да обърнем внимание и на друг сериозен системен проблем – липсата на баланс между правата и задълженията на инвеститорите, общините и инфраструктурните монополни дружества.

В момента голяма част от тежестта по изграждането на публичната инфраструктура е прехвърлена върху частния сектор.

Инвеститорът е длъжен да закупи земя, да изготви проекти, да премине през десетки съгласувателни режими, да заплати такси и данъци, а в много случаи впоследствие да финансира или съфинансира изграждането на инфраструктура, която по своята същност е публична и обслужва не само конкретния обект, но и цял район.

Същевременно електроразпределителните и ВиК дружествата често налагат продължителни процедури и изисквания, без да носят реална отговорност за забавянето на инвестиционните проекти.

Недопустимо е инвеститорите да бъдат поставяни между административната тежест на държавата и монополното положение на инфраструктурните оператори.

Настояваме за въвеждането на:

максимален срок за присъединяване към електроразпределителната и ВиК мрежа между 6 и 12 месеца;
законово определени санкции при неспазване на сроковете от страна на операторите;
единна координация между общините и експлоатационните дружества;
възможност общините да поемат организацията и реализацията на необходимата публична инфраструктура срещу прозрачни и справедливи такси;
ясни стандарти за разходите по присъединяване и инфраструктурно обезпечаване;
електронно проследяване на всички процедури с публичен достъп до информация за напредъка по тях.

В редица европейски държави като Испания, Австрия и Гърция местните власти играят значително по-активна роля в изграждането и координацията на инженерната инфраструктура. Там инвеститорът заплаща предварително определени такси, а общината носи отговорност за изпълнението и координацията на процеса.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ РЕФОРМА НА МОДЕЛА ЗА ИНВЕСТИЦИОННО ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ

Считаме, че България трябва сериозно да анализира успешни европейски практики при инвестиционния процес и строителния контрол.

В държави като Гърция значителна част от отговорността е концентрирана върху лицензирани архитекти, инженери и строителен надзор, които носят персонална професионална, юридическа и наказателна отговорност за съответствието на проектите, спазването на нормативната база и качеството на изпълнение.

Подобен модел позволява администрацията да изпълнява основно контролни и регулаторни функции, вместо да се превръща в основен фактор, който забавя безкрайно инвестиционния процес.

В България през последните години се създаде практика огромна част от отговорността да бъде прехвърлена върху административния апарат, при което десетки чиновници участват в многократни съгласувателни процедури, често без реална практическа ангажираност към самия строителен процес.

Резултатът е:

забавяне на инвестициите;• административна несигурност;
• увеличаване на разходите за бизнеса;

• забавяне на жилищното строителство;

• създаване на предпоставки за административен натиск и корупционни практики.

Считаме, че е необходимо постепенно преминаване към модел, при който:

водещият проектант носи разширена професионална отговорност;• строителният надзор носи реална отговорност за качеството и законосъобразността на изпълнението;
• държавата упражнява последващ и независим контрол;

• административните процедури се съкращават значително;

• дигиталните системи заменят голяма част от хартиените съгласувания.

Основната функция на държавата следва да бъде да гарантира спазването на закона и обществения интерес, а не да блокира инвестиционния процес чрез прекомерна бюрокрация.

България има нужда от модерна европейска система, основана на професионална отговорност, дигитализация, прозрачност и бързина на процедурите.

Само по този начин можем да постигнем по-добра инвестиционна среда, по-достъпни жилища, по-високо качество на строителството и по-високо доверие в институциите.

Подобен модел осигурява предвидимост, по-ниски разходи за бизнеса и по-бързо развитие на градската среда.

Убедени сме, че България трябва да премине към модерна европейска практика, при която администрацията и инфраструктурните оператори носят ясна отговорност за сроковете и качеството на предоставяните услуги, а инвеститорите могат да планират и реализират проектите си в разумни срокове.

България има нужда от законност, предвидимост и ефективност.

Законът трябва да важи еднакво за всички – както за големите инвеститори, така и за малките предприемачи и гражданите.

Не е справедливо добросъвестните инвеститори да губят години в административни процедури, да бъдат поставяни в ситуации на фалити и невъзможност да покриват задълженията към бюджета и финансовите институции, докато обществото става свидетел на случаи, които пораждат сериозни въпроси относно ефективността на контрола и работата на институциите.

Убедени сме, че ускоряването на административните процеси, повишаването на прозрачността и гарантирането на равнопоставеност пред закона ще доведат до повече инвестиции, повече работни места, по-достъпни жилища и по-високо доверие в държавата.

ДО ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА
„ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“

ОТНОСНО:
Необходимостта от реформа на инвестиционния процес, строителните разрешителни режими, присъединяването към инфраструктурните мрежи и намаляване на административната тежест върху бизнеса и гражданите.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Обръщаме се към Вас с призив за иницииране на широк обществен и експертен дебат относно необходимостта от дълбока законодателна и административна реформа в инвестиционния и строителния сектор.

България се нуждае от модерна нормативна рамка, която да гарантира:

бързи и прозрачни административни процедури;• ясно разпределение на отговорностите между държавата, общините, проектантите и строителния надзор;
• реална отговорност на монополните дружества при присъединяване към инфраструктурните мрежи;

• дигитализация и проследимост на всички административни процеси;

• ограничаване на предпоставките за административен натиск и корупционни практики;

• по-достъпна жилищна среда чрез ускоряване на инвестиционния процес.

Считаме, че Народното събрание следва да разгледа възможностите за законодателни промени в ЗУТ, подзаконовата нормативна база и режима на присъединяване към електроразпределителните и ВиК мрежи, така че България да се доближи до добрите европейски практики.

Убедени сме, че устойчивото развитие на градовете, достъпното жилищно строителство и привличането на инвестиции са възможни единствено при ясни правила, равнопоставеност и предвидима институционална среда.

НАЦИОНАЛНА ЦЕЛ: БЪЛГАРИЯ В ТОП 20 НА НАЙ-ДОБРИТЕ ДЪРЖАВИ ЗА ПРАВЕНЕ НА БИЗНЕС

Убедени сме, че България разполага с всички предпоставки да се превърне във водещ инвестиционен център в Югоизточна Европа.

Нашето географско положение, членството ни в Европейския съюз, валутната стабилност, ниските данъчни ставки и квалифицираните специалисти са сериозни конкурентни предимства.

Основната пречка пред ускореното икономическо развитие обаче остава административната тежест, бавните процедури и липсата на предвидимост за бизнеса.

Затова предлагаме като официална национална цел България да си постави в рамките на следващите две години да се нареди сред ТОП 20 на държавите в света по показатели за лекота на правене на бизнес, инвестиционна среда, административна ефективност и конкурентоспособност.

За постигането на тази цел са необходими:

радикална дигитализация на администрацията;
въвеждане на принципа „мълчаливо съгласие“ при неспазване на законовите срокове;
максимално съкращаване на разрешителните и съгласувателните режими;
единен електронен портал за инвестиционни проекти;
нормативно определени срокове за присъединяване към електроразпределителни, ВиК и транспортни мрежи; Общините да са отговорни за срокове и изпьлнение : от 6 месеца до 1 година. Инвеститорите са готови да платят за услугата и изпьлнението.
персонална отговорност на длъжностните лица при необосновано забавяне на административни процедури;
премахване на излишните административни бариери пред инвестициите;
ускоряване на процедурите по устройствено планиране и строителство;
активно привличане на стратегически инвеститори чрез прозрачни правила и предвидима институционална среда.

Вярваме, че подобна политика ще доведе до:

✔ значително увеличение на инвестициите;

✔ повече работни места;

✔ по-високи доходи;

✔ по-достъпни жилища;

✔ по-високи приходи в държавния и общинските бюджети;

✔ по-бързо развитие на инфраструктурата;

✔ по-висока конкурентоспособност на българската икономика.

България има потенциала да бъде сред най-добрите държави за бизнес и инвестиции в Европа.

Необходими са ясна политическа воля, ефективна администрация и партньорство между държавата, общините и бизнеса.

Само така можем да превърнем страната ни в предпочитано място за инвестиции, иновации и устойчиво икономическо развитие.