Този случай е изключително силен аргумент в подкрепа на нашата концепция „Геотермална България 2035″, но трябва да бъде използван професионално — не срещу ядрената енергетика, а в полза на диверсифицирана и климатично устойчива енергийна система.

АЕЦ „Пакш“ осигурява близо половината от електроенергията на Унгария и има нормална мощност около 2 000 MW. Заради рекордно ниското ниво на Дунав централата се спира напълно за първи път от 44 години, тъй като не може да се гарантира необходимото охлаждане. Очаква се страната да увеличи вноса, да ограничи потреблението на големите индустриални предприятия и да понесе допълнителни разходи между 315 и 630 млн. долара, ако кризата продължи. Reuters⁠, Dir.bg⁠

Какво означава това за България

АЕЦ „Козлодуй“ също използва вода от Дунав за охлаждане на кондензаторите в конвенционалната част на централата. Водата не охлажда директно реакторите и не влиза в контакт с първичния ядрен контур. Към момента двата работещи блока изпълняват производствения си график, според официалната информация на централата. АЕЦ „Козлодуй“⁠

Следователно не бива да твърдим, че България непосредствено е изправена пред същото спиране. Но събитията в Унгария и Румъния показват нов системен риск:

• ядрените и конвенционалните топлоелектрически централи зависят от наличието и температурата на водата за охлаждане;
• ВЕЦ зависят от валежите и водните обеми;
• соларната енергия е непостоянна и при екстремна жега ефективността ѝ намалява;
• газовите централи зависят от международни доставки и нестабилни цени;
• при едновременно засушаване и горещини производството намалява точно когато потреблението за охлаждане нараства.

Европейският съвместен изследователски център също определя наличието на охлаждаща вода като основен климатичен риск за топлоелектрическото и ядреното производство. JRC – European Commission⁠

Ролята на геотермалната енергия

Геотермалната енергия може да покрие липсващия устойчив базов компонент:

• работи непрекъснато 24/7 независимо от слънце, вятър и валежи;
• позволява разпределени мощности от няколко MW до 50–100 MW;
• може да се изгражда близо до промишлени и градски потребители;
• осигурява едновременно електричество, отопление, охлаждане и индустриална топлина;
• бинарните и затворените системи могат да използват въздушно или хибридно охлаждане и да ограничат потреблението на прясна вода;
• намалява риска от отпадане на една централизирана мощност с национално значение.

Важно уточнение: геотермалните централи също се нуждаят от охлаждане, когато произвеждат електроенергия. Предимството е, че могат да бъдат проектирани със затворен воден цикъл и сухо въздушно охлаждане, така че да не зависят от нивото на голяма река.

Нашето стратегическо послание

Енергийната сигурност вече не означава просто наличие на достатъчно инсталирани мощности. Тя означава мощности, които продължават да работят едновременно при суша, горещини, липса на вятър, прекъснати доставки и високо потребление.

Случаят с „Пакш“ подкрепя предложението ни България да изгради поне 200–500 MW разпределени геотермални мощности като стратегически резерв и допълнение към АЕЦ „Козлодуй“, ВЕИ, газовите централи и бъдещите системи за съхранение.